Втора седмица от както съм тук. Вчера не знаех кой ден сме. Съвсем бях изгубил представа. А и тук няма Събота и Неделя. Всъщност какво значение има, когато всичко се променя, променяш се и ти. Първите ми впечатления са много ...

Имам си мотор. И няма смисъл да си повтарям по-бавно, защото именно в това е магията на мотора - да летиш, да се сливаш със скоростта и пътя, с пейзажа. Да се разтваряш във въздуха и шлемът ти да се изпълва с аромат на лавандула, минавай...

Отново се прибрах в другият си свят. Свят с други грижи (минимално грижовен, но почти безгрижен), с други мисли, с различни усещания. Свят на тихи Съботно-Неделни утрини, на борови връхчета и слънце в прозорците. Единият е постоянно отво...

Представих си собствения живот като мост, който градя, за да мога да мина по него. Моят живот! Едва ли някой би искал мостът му да рухне. Мост просто към отсрещното или това там, към което толкова се стремим или към където искаме да отид...

Вечер ми харесва да сядам на перваза, да си провесвам краката отвън и да гледам небето. Прозорецът ми отвежда към полето. Всъщност самото поле започва под прозореца и аз обичам да го пускам в стаята. Заедно със звуците на нощ, с уханията...