Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2008 03:37 - Полет на духа
Автор: belier Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4371 Коментари: 13 Гласове:
5

Последна промяна: 15.01.2017 10:18


Вали. Ритмично, спокойно. И небето се разтърсва понякога от проблясъци, сякаш нощта се опитва да се пробуди. Отново се боря със съня. Заглеждам се блуждаещо в масата. Разхвърлял съм натюрморт -праскова и три бонбона оставени от приятел. Едно машинално поглеждане към часовника и трепвам от мигновението на двата избързали напред часа. Намалявам музиката, за да чувам звуците на дъжда. Една изминала седмица от бодлива тел и звезди. Изморяващо шесточасие на работа, сън, работа, работа и после пак. Обикалях, загледан ту в пламтящите пожари на запалените стърнища, ту в пожара от улични светлини и фарове долу в града. Чудех се къде се е дянал примитивният страх от тъмнината и защо, когато поглеждам към дълбокото звездно небе, потръпвам неволно. В края на август нощите в планината започват да стават прохладни. Когато човек се сгушва в себе си, може да чуе собствените си мисли, които прииждат тихо, родени в океана на битието и се разбиват в брега на съзнанието, превръщайки се в пяна от емоции. Усещам минутите болезнено изтичащи, като в пясъчен часовник. Затварям уморено очи за миг. Ако нямах очи, как щях да плача, а нали тъгата е моята пътека? И тя криволичи между бодливата тел и звездите. Продължавам да вървя. Полу-осъзната, съдбата ми изкопчва няколко сълзи и спирам, за да им дам шанс да се изтекат. Не искам да им преча. Всъщност не плача. Това е жива вода за малките зрънца истина, които посях в сърцето си. Когато духът ми е смутен, оазисът на вярата ми пресъхва. Тогава имам нужда от малко сълзи, за да го съживя. И мога да погледна вечността в безкрайната чистота на сълзите, за да задам вечните въпроси. Как да живея Господи? Защо е толкова трудно да намериш пътя? Защо винаги трябва да избираш и изборът е винаги толкова труден? Какво е жертвата? Изправям се и продължавам да вървя. Утрото е по-мъдро от вечерта.

То дойде. Утрото. Тихо и уморено. Сънено разкъса пелената на мрака и се заспуска по отсрещният склон, вплетено в студената мъгла. Вдигнах извътре очи и го видях. Ястреб. Крилете му рисуваха беззвучно вятъра. Тялото му беше полет. Полетът му беше вяра. Сякаш не летеше той, а духът му. А пространството беше свобода. И вятърyt съвсем не му пречеше. Напротив, без него не би могъл да се издига така леко.

Това е отговорът. Няма значение какво правя, с какво се занимавам и как живея. Свободен, духът ми се рее в просранството на живота. Посоката не е важна, когато мога да отида където поискам. Важното е да вървя по пътя. Той няма определена посока, когато води нагоре. Не е нужно да се питам, къде ще ме отведе. Ще ме отведе, където трябва. Само да не спирам да вървя. Тръгни, накъдето сърцето ти подсказва и ще стигнеш. Няма значение, от къде ще минеш и колко дълго ще вървиш. Винаги ще срещаш трудности по пътя. Те са като вятъра. Без тях не можеш да се издигнеш. Колкото са повече, толкова повече ти помагат. Ако не болеше, как щяхме да знаем, че грешим? Страданието ни тласка към развитие и промяна. Когато се учех да карам колело, имах вярата в мен на тези, които ме учеха и собствената ми вяра, че ще успея да се науча. Сега се уча да летя. Вярата не е толкова в усещането за непридобито познание на непознаваема истина. Вярата е по-скоро стремеж на духа, който ние сами превръщаме в истина. Вярата е полет на духа.
image




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. belier - ...почти
03.09.2008 10:39
те видях. Усмихвам се. Малка синя птица. А когато топлинката изпълни сърцето, започва да сгрява и други сърца. И ръцете, стоплят нечии други ръце и мислите се пробуждат...
цитирай
2. hera - "мислите се пробуждат..."
04.09.2008 03:01
...и рисуват дъга! Надежда изгрява, ражда любов!
цитирай
3. belier - а колко
04.09.2008 23:38
светлина, топлина, воля и търпение е нужно на роденият кълн любов, за да разцъфне в цялата си красота някой ден...за това няма по-подходящо място от човешкото сърце!
цитирай
4. анонимен - тафтологиа?
05.09.2008 00:42
за кое няма "подходящо място от човешкото сърце"? за онзи кълн любов?
цитирай
5. belier - Тафтология?
05.09.2008 02:07
- бих обяснил, но не разбрах въпроса?
цитирай
6. viki11 - Жалко, че толкова красива дума в...
05.09.2008 02:13
Жалко, че толкова красива дума вяра, вече няма да има това красиво значение, защото е вплетена в нещо, което не е прекрасно. Както комунистите ни отнеха червеното и го направиха цветът на престъпността.
Сега пък вярата ни я направиха символ на ... не искам да го казвам.
цитирай
7. belier - Единственото значение на думите
05.09.2008 02:55
е това, което ние им придаваме. Така че красотата на тази дума, зависи от красотата, която ще вложим в нея...и може би от нашата собственна вътрешна красота.
цитирай
8. hera - A възприятието?
05.09.2008 06:36
Не трябва да го подценяваме, каквото и да вложим в думите..., не знаем каква е перцепцията на другите...
цитирай
9. belier - Разбира се, че не трябва
05.09.2008 08:25
да го подценяваме. Нали затова се учим да споделяме, защото сме различни!
цитирай
10. hera - Прекрасно казано! Ако повечето ...
05.09.2008 15:40
Прекрасно казано! Ако повечето хора мислиха като теб, света щеше да е различен! :-)
цитирай
11. belier - hera,
06.09.2008 19:39
светът е уникален, хората трябва да се променят. Достатъчно е да започнат да мислят като себе си.
Благодаря ти!
цитирай
12. hera - . . . и дано мислите и действията им са ...
13.09.2008 03:23
...и дано мислите и действията им са по-добри...., а хората по усмихнати...
цитирай
13. viki11 - И от това зависи, какво е забъркал ...
29.09.2008 00:46
И от това зависи, какво е забъркал този отсреща. Дори да отбележа, само от него и неговите действия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: belier
Категория: Лични дневници
Прочетен: 101885
Постинги: 20
Коментари: 135
Гласове: 938
Архив