2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4371 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2017 10:18
Вали. Ритмично, спокойно. И небето се разтърсва понякога от проблясъци, сякаш нощта се опитва да се пробуди. Отново се боря със съня. Заглеждам се блуждаещо в масата. Разхвърлял съм натюрморт -праскова и три бонбона оставени от приятел. Едно машинално поглеждане към часовника и трепвам от мигновението на двата избързали напред часа. Намалявам музиката, за да чувам звуците на дъжда. Една изминала седмица от бодлива тел и звезди. Изморяващо шесточасие на работа, сън, работа, работа и после пак. Обикалях, загледан ту в пламтящите пожари на запалените стърнища, ту в пожара от улични светлини и фарове долу в града. Чудех се къде се е дянал примитивният страх от тъмнината и защо, когато поглеждам към дълбокото звездно небе, потръпвам неволно. В края на август нощите в планината започват да стават прохладни. Когато човек се сгушва в себе си, може да чуе собствените си мисли, които прииждат тихо, родени в океана на битието и се разбиват в брега на съзнанието, превръщайки се в пяна от емоции. Усещам минутите болезнено изтичащи, като в пясъчен часовник. Затварям уморено очи за миг. Ако нямах очи, как щях да плача, а нали тъгата е моята пътека? И тя криволичи между бодливата тел и звездите. Продължавам да вървя. Полу-осъзната, съдбата ми изкопчва няколко сълзи и спирам, за да им дам шанс да се изтекат. Не искам да им преча. Всъщност не плача. Това е жива вода за малките зрънца истина, които посях в сърцето си. Когато духът ми е смутен, оазисът на вярата ми пресъхва. Тогава имам нужда от малко сълзи, за да го съживя. И мога да погледна вечността в безкрайната чистота на сълзите, за да задам вечните въпроси. Как да живея Господи? Защо е толкова трудно да намериш пътя? Защо винаги трябва да избираш и изборът е винаги толкова труден? Какво е жертвата? Изправям се и продължавам да вървя. Утрото е по-мъдро от вечерта.
То дойде. Утрото. Тихо и уморено. Сънено разкъса пелената на мрака и се заспуска по отсрещният склон, вплетено в студената мъгла. Вдигнах извътре очи и го видях. Ястреб. Крилете му рисуваха беззвучно вятъра. Тялото му беше полет. Полетът му беше вяра. Сякаш не летеше той, а духът му. А пространството беше свобода. И вятърyt съвсем не му пречеше. Напротив, без него не би могъл да се издига така леко.
Това е отговорът. Няма значение какво правя, с какво се занимавам и как живея. Свободен, духът ми се рее в просранството на живота. Посоката не е важна, когато мога да отида където поискам. Важното е да вървя по пътя. Той няма определена посока, когато води нагоре. Не е нужно да се питам, къде ще ме отведе. Ще ме отведе, където трябва. Само да не спирам да вървя. Тръгни, накъдето сърцето ти подсказва и ще стигнеш. Няма значение, от къде ще минеш и колко дълго ще вървиш. Винаги ще срещаш трудности по пътя. Те са като вятъра. Без тях не можеш да се издигнеш. Колкото са повече, толкова повече ти помагат. Ако не болеше, как щяхме да знаем, че грешим? Страданието ни тласка към развитие и промяна. Когато се учех да карам колело, имах вярата в мен на тези, които ме учеха и собствената ми вяра, че ще успея да се науча. Сега се уча да летя. Вярата не е толкова в усещането за непридобито познание на непознаваема истина. Вярата е по-скоро стремеж на духа, който ние сами превръщаме в истина. Вярата е полет на духа.
Кратунко - самый крутой пинчер в мире .....
Симеон II - ПРЕЗИДЕНТ!!! УМНИЯТ ИЗБОР З...
05.09.2008 00:42
Сега пък вярата ни я направиха символ на ... не искам да го казвам.
Благодаря ти!