Представих си собствения живот като мост, който градя, за да мога да мина по него. Моят живот! Едва ли някой би искал мостът му да рухне. Мост просто към отсрещното или това там, към което толкова се стремим или към където искаме да отидем. А може и да градя, за да има на какво да стъпя. И за да мога, когато се обръщам, да виждам какво съм построил. Моето най-голямо живототворение. Продукт на самия себе си.
Когато попивано от сетивата, знанието на света се преражда в мен, усещам, че уча. Всяка мъничка болка, всяка мъничка радост е на мястото си. Има ли значение, дали се радвам или плача, след като съм надарен с изключителната привилегия да го мога? Може ли да съществува нещо безсмислено тогава? Ето го покоя. Всички неща са изградени от него. Как може да съм го търсил, когато той прави нещата съществуващи? Сега знам, защо мъдростта е просто усмивка. И че светът винаги ще ме чака, въоръжен с цялото търпение на вечността.
Щастието извира от нищото, а ние през цялото време се опитваме да го накараме да съществува. И се опитваме да го разграничаваме от себе си. Без светлината, няма нито огледало, нито образ.

http://www.youtube.com/watch?v=EimnNCMw-tA
светлината не се размества, само се фокусира, "центърът" и е така голям, че отразява във всеки един мъничката точка "щастлива".
:)

Това означава, че истинската ти природа е да бъдеш щастлив. Трябва да се свиеш и напрегнеш, за да бъдеш нещастен.
Бъди щастлив - картината с мостта ми харесва. И аз често виждам така нещата, ние сме тези, които градим пътя си и понякога за да преминем на острещната страна ни трябва мост.

е да бъде щастливо. Човек не би трябвало да си казва, колко съм нещастен, а по-скоро да търси обяснение на всяко с него-случващо се. Да се пита защо боли и да търси смисъла на страданието. Е, поне аз така правя. Обещавам да се опитвам да се чувствам щастлив при всяка отдала ми се възможност.

усещането, пожелавам го на всеки! Благодаря!

"Тогава каква е истинската ни същност..."
Да сме изпитателен полигон и за едното, и за другото...Пробният камък, така да се каже!
Инак наистина нещо няма смисъл!
:)))

истинската ни същност...Само дето толкова се опитваме да помръкнем.