днес отново исках

да разбия огледалото,

в хиляди парчета да се пръсна

да ме няма...

да изчезна...

не помага вече да се наранявам

болката отново ме отблъсна

в късчета отблясъци изтлявам,

като пъзел

от изтинали желания

ще се сглобявам

и ще се надявам

в мислите ти нежно да възкръсна...

***

онемяха очите

мечтите си разтворих

и изтекоха...

***

багям далеч

от суетата

изживях се в тази роля

...

край на играта

***

дадох свобода на мислите

последвах ги

не знаеха какво да правят

без сърцето ми

бездомни спяха

скитащи,

налитащи

отрекоха се

молеха

и плакаха

останали без чувства

са безчувствени

изгубени  останаха

и просто мисли бяха,

после спряха...